5 sept 2012, 18:03

Паметник

  Poesía » Civil
856 1 0

Паметник насред площада,

това е вашата награда…

Увиснахте на черното бесило,

със Свободата то бе вам венчило!

 

Загинахте за Родината  и за народа,

а не за лична някаква изгода.

Не искахте вий чест и слава,

не искахте никаква награда.

 

На празник нашето поколение

идва тук на преклонение.

Цветята, що поднасяме в мълчание,

на ваш`та саможертва са признание.

 

И гледате ни с укор мълчаливи

защо сме толкоз търпеливи,

нали го няма вече аления фес,

а слугуваме на чуждий интерес.

 

Защо говорим ний на длъж и шир,

че спазваме етническия мир?

И докога нашият народ

ще копае сам своя гроб?

 

Потомци, стига! От сън се събудете!

Знамето на Свободата вий вдигнете!

Чуйте, пак свири медната тръба

и ви призовава отново на борба!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...