5.09.2012 г., 18:03

Паметник

854 1 0

Паметник насред площада,

това е вашата награда…

Увиснахте на черното бесило,

със Свободата то бе вам венчило!

 

Загинахте за Родината  и за народа,

а не за лична някаква изгода.

Не искахте вий чест и слава,

не искахте никаква награда.

 

На празник нашето поколение

идва тук на преклонение.

Цветята, що поднасяме в мълчание,

на ваш`та саможертва са признание.

 

И гледате ни с укор мълчаливи

защо сме толкоз търпеливи,

нали го няма вече аления фес,

а слугуваме на чуждий интерес.

 

Защо говорим ний на длъж и шир,

че спазваме етническия мир?

И докога нашият народ

ще копае сам своя гроб?

 

Потомци, стига! От сън се събудете!

Знамето на Свободата вий вдигнете!

Чуйте, пак свири медната тръба

и ви призовава отново на борба!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Маринов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...