Паметник насред площада,
това е вашата награда…
Увиснахте на черното бесило,
със Свободата то бе вам венчило!
Загинахте за Родината и за народа,
а не за лична някаква изгода.
Не искахте вий чест и слава,
не искахте никаква награда.
На празник нашето поколение
идва тук на преклонение.
Цветята, що поднасяме в мълчание,
на ваш`та саможертва са признание.
И гледате ни с укор мълчаливи
защо сме толкоз търпеливи,
нали го няма вече аления фес,
а слугуваме на чуждий интерес.
Защо говорим ний на длъж и шир,
че спазваме етническия мир?
И докога нашият народ
ще копае сам своя гроб?
Потомци, стига! От сън се събудете!
Знамето на Свободата вий вдигнете!
Чуйте, пак свири медната тръба
и ви призовава отново на борба!
© Марин Маринов Всички права запазени