5.09.2012 г., 18:03

Паметник

855 1 0

Паметник насред площада,

това е вашата награда…

Увиснахте на черното бесило,

със Свободата то бе вам венчило!

 

Загинахте за Родината  и за народа,

а не за лична някаква изгода.

Не искахте вий чест и слава,

не искахте никаква награда.

 

На празник нашето поколение

идва тук на преклонение.

Цветята, що поднасяме в мълчание,

на ваш`та саможертва са признание.

 

И гледате ни с укор мълчаливи

защо сме толкоз търпеливи,

нали го няма вече аления фес,

а слугуваме на чуждий интерес.

 

Защо говорим ний на длъж и шир,

че спазваме етническия мир?

И докога нашият народ

ще копае сам своя гроб?

 

Потомци, стига! От сън се събудете!

Знамето на Свободата вий вдигнете!

Чуйте, пак свири медната тръба

и ви призовава отново на борба!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Маринов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...