19 sept 2009, 13:13

Паметта 

  Poesía » Filosófica
942 0 18

Паметта ни - приятел и враг

като сянка след нас все върви.

Ту е лунна пътека сред мрак,

ту - самар върху наш'те плещи.

 

Най-отгоре й разни лица

на вълните на спомена спят.

А в утайката скърца гласът

от вериги. И котви орат.

 

Паметта е отворен музей,

в който времето тръгва назад.

Във душата е нейният "Play"

в телепорта към скъп твой познат.

 

 

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??