Паметта ни - приятел и враг
като сянка след нас все върви.
Ту е лунна пътека сред мрак,
ту - самар върху наш'те плещи.
Най-отгоре й разни лица
на вълните на спомена спят.
А в утайката скърца гласът
от вериги. И котви орат.
Паметта е отворен музей,
в който времето тръгва назад.
Във душата е нейният "Play"
в телепорта към скъп твой познат.