5 dic 2024, 8:24

Панаир в града

  Poesía » Otra
432 2 5

Дойде в града ни панаир,

обзе веселие площада.

Гърми уредба без пощада,

деца лудуват вън безспир.

 

Отрупан щанд с бонбони –

подвежда ни с реклама.

Дали не е измама,

прикрита зад кашони?

 

Трицветен захарен памук,

машини с псевдосладолед…

И всеки гледа по-напред,

да не изпусне нещо тук.

 

Какъв ли фокус ще покаже

един забравен стар чудак?

Когато падне вънка мрак,

небето ще „запали“ даже.

 

Насам елате! Вижте!

Нима ще имате „късмет“,

да бъде левът ви отнет

на старото стрелбище?

 

Не ви ли плаши тоз рефрен

на клоун, скрит зад маска?

Жадува като нас за ласка

и вечно гледа натъжен?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Bo Boteva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много благодаря, Мария, Младене. Изкуственото веселие се усеща и от деца дори, така е!
  • С този хубав стих ме върнахте ме в детството, Бо. Благодаря!
    А клоуните са винаги тъжни. Поне за онзи, който е наблюдателен!

    Поздравление!
  • Мда... Капката горчивина накрая дава дълбочина на стиха.
  • Да, Стойчо, смешно-тъжно ...
  • Нима пораснали деца повярваха?И в радост
    не трепват пак сърца за отминалата младост?

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...