5.12.2024 г., 8:24

Панаир в града

431 2 5

Дойде в града ни панаир,

обзе веселие площада.

Гърми уредба без пощада,

деца лудуват вън безспир.

 

Отрупан щанд с бонбони –

подвежда ни с реклама.

Дали не е измама,

прикрита зад кашони?

 

Трицветен захарен памук,

машини с псевдосладолед…

И всеки гледа по-напред,

да не изпусне нещо тук.

 

Какъв ли фокус ще покаже

един забравен стар чудак?

Когато падне вънка мрак,

небето ще „запали“ даже.

 

Насам елате! Вижте!

Нима ще имате „късмет“,

да бъде левът ви отнет

на старото стрелбище?

 

Не ви ли плаши тоз рефрен

на клоун, скрит зад маска?

Жадува като нас за ласка

и вечно гледа натъжен?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bo Boteva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря, Мария, Младене. Изкуственото веселие се усеща и от деца дори, така е!
  • С този хубав стих ме върнахте ме в детството, Бо. Благодаря!
    А клоуните са винаги тъжни. Поне за онзи, който е наблюдателен!

    Поздравление!
  • Мда... Капката горчивина накрая дава дълбочина на стиха.
  • Да, Стойчо, смешно-тъжно ...
  • Нима пораснали деца повярваха?И в радост
    не трепват пак сърца за отминалата младост?

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...