28 feb 2008, 17:56

Пандора 

  Poesía » De amor
1134 0 26

 

Когато те създавах, се проклинах.
(Дъхът ти ме изгаряше до кости).
Извайвах те от магнетична глина
(а тялото ти молеше за още...).

Създадох те по-равна на богиня
(Откраднах от съня за твойто име).
Така и не разбрах кога замина.
Далече си... И от това... боли ме.

Пренасях те през огнени пътеки
(в кутия си затварях страховете).
По въглените бе със тебе леко
(все мислех, че си дар от боговете).

А те чрез теб на мене са мъстили
(за силата да гледаш към звездите).
И вместо мен дано са ти простили
за огъня, дамгосал те в очите.


28.02.2008 г.
Дарина Дечева

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??