Пандора
Когато те създавах, се проклинах.
(Дъхът ти ме изгаряше до кости).
Извайвах те от магнетична глина
(а тялото ти молеше за още...).
Създадох те по-равна на богиня
(Откраднах от съня за твойто име).
Така и не разбрах кога замина.
Далече си... И от това... боли ме.
Пренасях те през огнени пътеки
(в кутия си затварях страховете).
По въглените бе със тебе леко
(все мислех, че си дар от боговете).
А те чрез теб на мене са мъстили
(за силата да гледаш към звездите).
И вместо мен дано са ти простили
за огъня, дамгосал те в очите.
28.02.2008 г.
Дарина Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
