Панта рей

10 mar 2017, 23:19

Poesía

1755 9 14

Смълчана пролет. Тиха е реката.
Живее в спомена за бивши дъждове.
Вървиш по нейното корито. Жаби крякат.
На завет се оттеглят ветрове.
Какво не ти достига, за да станеш
в съгласие със земния си път...? -
Неземното за миг да ти пристане.
Да те осинови небе Отвъд!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Панта рей

Искате да прочетете повече?

Propuestas