Mar 10, 2017, 11:19 PM

Панта рей

  Poetry
1.9K 9 14

Смълчана пролет. Тиха е реката.
Живее в спомена за бивши дъждове.
Вървиш по нейното корито. Жаби крякат.
На завет се оттеглят ветрове.

Какво не ти достига, за да станеш
в съгласие със земния си път...? -
Неземното за миг да ти пристане.
Да те осинови небе Отвъд!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво стихче.Браво
  • Прекрасна картина! После пак неудовлетвореност от настоящето! Вечно търсещ! Поздрави и в Любими!
  • Колко хубаво...
  • ..."Какво не ти достига, за да станеш
    в съгласие със земния си път...? "
    Всеки би трябвало да си зададе този въпрос...и да отговори сам на себе си.
    Талантливо написано,кратко и ярко...грабва.
  • Кратко, силно и ......докосващо душата по особен начин. Поздрави приятелю!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...