10 мар. 2017 г., 23:19

Панта рей

Поэзия

1.9K 9 14

Смълчана пролет. Тиха е реката.
Живее в спомена за бивши дъждове.
Вървиш по нейното корито. Жаби крякат.
На завет се оттеглят ветрове.

Какво не ти достига, за да станеш
в съгласие със земния си път...? -
Неземното за миг да ти пристане.
Да те осинови небе Отвъд!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

yankova41 (Йонка Янкова)

Много хубаво стихче.Браво

2018-05-11T19:43:30+03:00
Елка (Елка Тодорова)

Прекрасна картина! После пак неудовлетвореност от настоящето! Вечно търсещ! Поздрави и в Любими!

2018-05-11T19:09:22+03:00
contessa (Светла Асенова)

Колко хубаво...

2017-03-24T01:21:26+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

..."Какво не ти достига, за да станеш
в съгласие със земния си път...? "
Всеки би трябвало да си зададе този въпрос...и да отговори сам на себе си.
Талантливо написано,кратко и ярко...грабва.

2017-03-13T17:42:31+02:00
ico1_all (Христо Паничаров)

Кратко, силно и ......докосващо душата по особен начин. Поздрави приятелю!

2017-03-12T08:08:55+02:00