27 may 2016, 15:12  

Като на парад

1.1K 0 0

Луната се е изкатерила зад главата на утрото

Което изпълзява сънено под завивката на нощта

Посипана с всички звезди на небето

Което поднесло живот и благодат  

Ни подарява накрая сърцето си

 

Оттегля съня в безпаметната му стая

Родил идеите за случване през деня

Който топло подшит със светлина и слънце по края

Изтрива всичко това от земята ни

 

Която с влажни  ресни на клепачите

Подрежда  разкъсани облаци

В неясен сигнал от кораба

Понесъл нашето щастие

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Concertino Concertino Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...