Като на парад

Луната се е изкатерила зад главата на утрото

Което изпълзява сънено под завивката на нощта

Посипана с всички звезди на небето

Което поднесло живот и благодат  

Ни подарява накрая сърцето си

Оттегля съня в безпаметната му стая

Родил идеите за случване през деня

Който топло подшит със светлина и слънце по края

Изтрива всичко това от земята ни

Която с влажни  ресни на клепачите

Подрежда  разкъсани облаци

В неясен сигнал от кораба

Понесъл нашето щастие