Луната се е изкатерила зад главата на утрото
Което изпълзява сънено под завивката на нощта
Посипана с всички звезди на небето
Което поднесло живот и благодат
Ни подарява накрая сърцето си
Оттегля съня в безпаметната му стая
Родил идеите за случване през деня
Който топло подшит със светлина и слънце по края
Изтрива всичко това от земята ни
Която с влажни ресни на клепачите
Подрежда разкъсани облаци
В неясен сигнал от кораба ...