3 jul 2010, 17:48

ПарадЪТ на музите (7) - алпинисткаТА

698 0 4

Аз съм Муза-алпинистка,

ай да видим на кой му стиска,

щото е лесно на паветата

да си връткате дупèтата.

 

На високото вятъра тъй "пее",

не "тежиш" ли - в миг ще те отвее

като плоска керемида,

на парчета ще те разпилее.

 

Трябва и да си наясно,

че  пътеката е тясна

и че от всички страни

са само стръмни скали;

 

само с "котките" не става -

и въже много здраво трябва,

кой ще е отпред и кой отзад

не важи във тоя занаят;

 

тук е друга играта,

забрави за пàрата и за парàта,

че няма те да те спасят

и  до върха да те отведат.

 

По пътя стръмен

се разчита на едно –

то с пари не се купува,

а безкрайно много струва.

Доверие!

 

 

-------------------------

www.spiritofburgas.web244.com

----------------------


 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Соня Емануилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко интересно - мелодично, хумористично, смешно и забавно!!!
  • Чудесен весел стих!
    Тя иска много да се забавлява
    без много много на планината да се посвещава
    той- страхът й я наблюдава
    и винаги препятствия неуловими й поставя....
  • Хубаво....забавно и вярно!
  • Поздрав!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...