Параноя

Да, ти обичаш страховете си,
къде би си купила едно кило от тях?
А аз мога да продавам емоциите,
за жалост - ми остана само евтин смях.

Не можеш да се доверяваш лесно,
казваш - реакция защитна срещу всеки.
Но защо това пробужда интереса,
за откриване на човешкото в човека?

Разбирам, срещу всички си готова
да поведеш война и да се бориш,
нима трябва толкова да си сурова
и назад във времето ми да се ровиш?

Лекари питах, било им вече ясно -
проблемът не е в хората, а в тебе само.
Понякога за душите ни е опасно,
ако останат сами, без приятелско рамо.

Аз само предлагам да съм героя,
но не този, който би спорил срещу тях.
Предлагам срещу тази параноя
малко останали дози от моя евтин смях.