9.08.2009 г., 19:34

Параноя

653 0 0

Да, ти обичаш страховете си,
къде би си купила едно кило от тях?
А аз мога да продавам емоциите,
за жалост - ми остана само евтин смях.

Не можеш да се доверяваш лесно,
казваш - реакция защитна срещу всеки.
Но защо това пробужда интереса,
за откриване на човешкото в човека?

Разбирам, срещу всички си готова
да поведеш война и да се бориш,
нима трябва толкова да си сурова
и назад във времето ми да се ровиш?

Лекари питах, било им вече ясно -
проблемът не е в хората, а в тебе само.
Понякога за душите ни е опасно,
ако останат сами, без приятелско рамо.

Аз само предлагам да съм героя,
но не този, който би спорил срещу тях.
Предлагам срещу тази параноя
малко останали дози от моя евтин смях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....