Измъчена, подтисната и бясна,
във плен на неподкупни паранои...
Осъдена в килията си тясна,
подготвям се за страшните двубои...
А думите са ясни - не прощават,
присъдата изречена е вече...
"Виновна е! - съдиите решават -
Безумие душата ù обрече!"...
В очакване съм, миговете тичат.
Смъртта е неподкупна и... зове ме...
Стражарите във роба ме обличат,
крещи ми се, а гърлото... дере ме... ...