Параноя
Измъчена, подтисната и бясна,
във плен на неподкупни паранои...
Осъдена в килията си тясна,
подготвям се за страшните двубои...
А думите са ясни - не прощават,
присъдата изречена е вече...
"Виновна е! - съдиите решават -
Безумие душата ù обрече!"...
В очакване съм, миговете тичат.
Смъртта е неподкупна и... зове ме...
Стражарите във роба ме обличат,
крещи ми се, а гърлото... дере ме...
Отекват стъпки в тъмната килия,
решетките потрепват от погнуса...
Как в своето изгнание да скрия
сърцето си, кървящо от покруса...
Палачо мой, защо си се разбързал?
Отровата приготвил си в иглата
и цялата ми нежност си завързал,
оставяйки лекета по... душата?!
Как волята във тебе да пречупя
и тайничко да искам милостта ти?
А мога ли с любов да те подкупя,
изпълвайки с надежди същността ти?
Студен си, непреклонен... Прободù ме!
Излей във мен отровата горчива!
За сбогом погледни ме! Запомни ме!
За тебе за последно съм... Красива...
.....................................
Килията със трясъци се срути
и цялата Вселена се разтресе...
Палачът скри очите си подути;
иглата към плътта си сам... поднесе...
© Дида Христозова All rights reserved.
