Паразит
във мен се настани удобно,
коварна тения, оглозгваща
по мъничко - но пък редовно...
Във мен те нося... поносим...
и пъплиш бавно в мойте вени,
разяждаш мислите до дим,
проказа си в плътта по мене.
Убийственото его възпали,
навред проникна вирусът опасен,
имунната защита ми свали,
халюцинирам образи неясни.
Зараза тялото ми облада,
инфектна стана ми душата,
не знаех, но разбрах сега...
Че любовта е всъщност и омраза...
Убийствено ме мъчиш всеки ден
и няма лек за тази болка...
Та аз сама те пуснах в мен,
сега ще страдам... още колко...
Разсейки пръснал като рак,
от ден на ден ме обладаваш,
но как да те изхвърля, как...
щом всичко в мене притежаваш?
Във лудост запокити ми душата,
коварни мисли в мен плетеш,
съмненията сееш срещу вятъра,
дори и разума със вой ще отнесеш...
Усещам те - отчаян и злокобен,
прикрит и сладостен като смъртта,
приготвил вино - чашата отровна,
подлъгваш ме - от обич да умра...
***
Това ли беше всичко? Още мога...
Не си поставям граници на любовта...
Дали любов или жестока болка,
аз мога още да те понеса...
Туй всичко ли е, на което си способен?
Нима не знаеш, че съм силна аз?
Жена съм, и то истинска, за Бога!
Сега от мен и ти не ще се отървеш...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мила Нежна Todos los derechos reservados
