15 oct 2007, 17:14

Паразит

  Poesía
952 0 22
Усетих вътре как промъкна се,
във мен се настани удобно,
коварна тения, оглозгваща
по мъничко - но пък редовно...
Във мен те нося... поносим...
и пъплиш бавно в мойте вени,
разяждаш мислите до дим,
проказа си в плътта по мене.
Убийственото его възпали,
навред проникна вирусът опасен,
имунната защита ми свали,
халюцинирам образи неясни.
Зараза тялото ми облада,
инфектна стана ми душата,
не знаех, но разбрах сега...
Че любовта е всъщност и омраза...
Убийствено ме мъчиш всеки ден
и няма лек за тази болка...
Та аз сама те пуснах в мен,
сега ще страдам... още колко...
Разсейки пръснал като рак,
от ден на ден ме обладаваш,
но как да те изхвърля, как...
щом всичко в мене притежаваш?
Във лудост запокити ми душата,
коварни мисли в мен плетеш,
съмненията сееш срещу вятъра,
дори и разума със вой ще отнесеш...
Усещам те - отчаян и злокобен,
прикрит и сладостен като смъртта,
приготвил вино - чашата отровна,
подлъгваш ме - от обич да умра...

***
Това ли беше всичко? Още мога...
Не си поставям граници на любовта...
Дали любов или жестока болка,
аз мога още да те понеса...
Туй всичко ли е, на което си способен?
Нима не знаеш, че съм силна аз?
Жена съм, и то истинска, за Бога!
Сега от мен и ти не ще се отървеш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мила Нежна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аплодисменти,Мила-наистина си невероятна, поне в моите очи!Който може, си го може,така е!!!Стиха ти ме разтърси!Прегръщам те с обич!
  • Невероятна си, Мила!!!
  • Я, май се ползваше английска сол за целта, нали?
    Поздравчета за идеята и чудесното изпълнение!
  • Прекрасен стих! Браво!
  • Пак да ви благодаря... Честно казано... зарадвахте ме необичайно много с коментарите, ако има момент когато съм била почти-щастлива... е той е сега Благодаря на Търсещия за изключително ласкателното определение - понеже не ми се случва често, сега се наслаждавам на пълни обороти
    Морфадрон ! Добре дошъл! Само заради това, което си направил заради мен, осъзнавам, че си е струвало да пиша!!! Най-голямата оценка и коментар, който някога съм получавала!!! Благодаря ти! Приеми виртуалните ми прегръдка и целувка и... продължавай да се наслаждаваш на неоценимото богатство тук, в сайта! Иска ми се от моя страна да обещая да не те разочаровам...
    Томи... благодаря мило... Само че и аз не знам накъде напредвам... Ако е по стъпалата към депресията... иска ми се отново да сляза няколко стъпала и да си бъда безгрижна, влюбена до глупост и ухилена до ушите (не че съм по-различна де, но това е моята малка тайна )
    Благодаря на всички ви отново Обичам ви!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...