29 mar 2017, 19:46

Паразити

  Poesía » Civil
483 1 0

Паразити лазят в твоята постеля,
от хляба ти труден се хранят, без срам!
В джоба тършуват за скрита огризка
и бързат към своя да я зачислят.
Закони създадени от лакоми въшки,
направени в услуга на гниди безброй,
от труда ти усилен пир ще си правят,
кръвта ти да храни паразитния рой!

 

Ти бачкай, народе, само за слава,
не гледай тъй лошо към техния шкаф,
какво от това, че ти ще го пълниш,
нали си уловка за техния глад.
И тъкмо решил си, че си ги нахранил,
те нови се пръкват, по-луди от глад,
не си и помисляй, с тая напаст безжална,
с труд да постигнеш целта си реална!
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...