Mar 29, 2017, 7:46 PM

Паразити

  Poetry » Civic
485 1 0

Паразити лазят в твоята постеля,
от хляба ти труден се хранят, без срам!
В джоба тършуват за скрита огризка
и бързат към своя да я зачислят.
Закони създадени от лакоми въшки,
направени в услуга на гниди безброй,
от труда ти усилен пир ще си правят,
кръвта ти да храни паразитния рой!

 

Ти бачкай, народе, само за слава,
не гледай тъй лошо към техния шкаф,
какво от това, че ти ще го пълниш,
нали си уловка за техния глад.
И тъкмо решил си, че си ги нахранил,
те нови се пръкват, по-луди от глад,
не си и помисляй, с тая напаст безжална,
с труд да постигнеш целта си реална!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Misteria Vechna All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...