29 мар. 2017 г., 19:46

Паразити

487 1 0

Паразити лазят в твоята постеля,
от хляба ти труден се хранят, без срам!
В джоба тършуват за скрита огризка
и бързат към своя да я зачислят.
Закони създадени от лакоми въшки,
направени в услуга на гниди безброй,
от труда ти усилен пир ще си правят,
кръвта ти да храни паразитния рой!

 

Ти бачкай, народе, само за слава,
не гледай тъй лошо към техния шкаф,
какво от това, че ти ще го пълниш,
нали си уловка за техния глад.
И тъкмо решил си, че си ги нахранил,
те нови се пръкват, по-луди от глад,
не си и помисляй, с тая напаст безжална,
с труд да постигнеш целта си реална!
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Misteria Vechna Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...