Парченца самота...
Тишина... От нощвите на утрото се рони...
Полярен ден. Настръхнала вина.
По хребета на безтегловното се гонят
от мислите парченца самота...
По билото на гърбавото време,
крещящи сови в нощите пикират.
А Архимед със своя лост (и с чуждо стреме)
повдигнал е земята ми умираща...
( Не мога дъх без теб да си поема... )