Парченца самота...
Парченца самота...
Тишина... От нощвите на утрото се рони...
Полярен ден. Настръхнала вина.
По хребета на безтегловното се гонят
от мислите парченца самота...
По билото на гърбавото време,
крещящи сови в нощите пикират.
А Архимед със своя лост (и с чуждо стреме)
повдигнал е земята ми умираща...
( Не мога дъх без теб да си поема... )
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Георгиева Все права защищены