20 июн. 2009 г., 18:09

Парченца самота...

Поэзия » Любовная

942 0 21

Парченца самота...

Тишина... От нощвите на утрото се рони...
Полярен ден. Настръхнала вина.
По хребета на безтегловното се гонят
от мислите парченца самота...

По билото на гърбавото време,
крещящи сови в нощите пикират.
А Архимед със своя лост (и с чуждо стреме)
повдигнал е земята ми умираща...

( Не мога дъх без теб да си поема... )

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Довереница (Дочка Василева)

Парченца обич сред парченца самота...
(на времето ни сандвича отхапан)
като красива, лекомислена луна
с която отбелязваме началото...

Великолепие си!

2009-06-24T23:37:32+03:00
mihri61 (Милко Христов)

Я,вместо дъх да си поемаш,продължи го в поема!!!

2009-06-24T16:50:48+03:00
anahid (Анахид Чальовска)

И аз не мога да си поема дъх след този прочит!

2009-06-23T23:55:12+03:00
Neon (Ол)

...!!!

Знаеш си!*

2009-06-23T11:09:16+03:00
димитрова (Лилия Нейкова)

Трудно е,но стихът е хубав.

2009-06-22T12:13:03+03:00