Мечтая често за съдба такава -
да съм едно парченце шоколад,
защото знам: единствено тогава,
ще ме желаеш в тоз безвкусен свят.
Копнея как ще ме поемеш с пръсти
нежно и с желание смутено
и как във твойте сочни, сочни устни
ще се стопявам бавно и блажено.
Желание граничещо с безбрежност!
Все пак ще разбера, че аз съм бил
почувствал цялата ти плаха нежност
и сладост радостна съм ти дарил.
© Валентин Борисов Todos los derechos reservados