Парчета
1.3K
1
0
Всеки ден
Умираше нещо в мен.
Всяка минута
Правеше все по-голяма пролука.
Там където мозъкът лепеше,
Тялото кървеше,
А сърцето само туптеше.
Възглавницата вечер беше мокра
И ми нашепваше тиха песен.
Лъчите лунни
Не позволяваха на очите ми тъмни,
Да се затворят
И ангелите всички демони да преборят.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© К. И. Александрова Todos los derechos reservados
