Парчета

21 ene 2020, 15:02

Poesía » Verso libre, Otra

711 1 0

Всеки ден
Умираше нещо в мен.

Всяка минута
Правеше все по-голяма пролука.
Там където мозъкът лепеше,
Тялото кървеше,
А сърцето само туптеше.

Възглавницата вечер беше мокра
И ми нашепваше тиха песен.

Лъчите лунни
Не позволяваха на очите ми тъмни,
Да се затворят
И ангелите всички демони да преборят.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.