21.01.2020 г., 15:02 ч.

Парчета 

  Поезия » Свободен стих, Друга
955 1 0
Всеки ден
Умираше нещо в мен.
Всяка минута
Правеше все по-голяма пролука.
Там където мозъкът лепеше,
Тялото кървеше,
А сърцето само туптеше.
Възглавницата вечер беше мокра
И ми нашепваше тиха песен.
Лъчите лунни
Не позволяваха на очите ми тъмни,
Да се затворят ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© К. И. Александрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??