Парчета
1.3K
1
0
Всеки ден
Умираше нещо в мен.
Всяка минута
Правеше все по-голяма пролука.
Там където мозъкът лепеше,
Тялото кървеше,
А сърцето само туптеше.
Възглавницата вечер беше мокра
И ми нашепваше тиха песен.
Лъчите лунни
Не позволяваха на очите ми тъмни,
Да се затворят
И ангелите всички демони да преборят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© К. И. Александрова Всички права запазени
