Парчета

21.01.2020 г., 15:02 ч.

Поезия » Свободен стих, Друга

838 1 0

Всеки ден
Умираше нещо в мен.

Всяка минута
Правеше все по-голяма пролука.
Там където мозъкът лепеше,
Тялото кървеше,
А сърцето само туптеше.

Възглавницата вечер беше мокра
И ми нашепваше тиха песен.

Лъчите лунни
Не позволяваха на очите ми тъмни,
Да се затворят
И ангелите всички демони да преборят.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.