4 sept 2008, 7:24

Пардон

941 0 1
Стаила дъх във мрака -
ъгълът тайнствен ще ли ме призове.
Любовни копнежи,
звездни надежди,
искрени чувства -
някой ще ли ми ги даде?
Единствено зная -
сънят дълго не трая,
пак си се някъде спотаил.
Изплаках вече сълзите...
Разумът - така бе решил.
А сърцето... дали пък то не греши.
Хиляди пъти се молех -
да разбереш, колко надежда таих.
Айсберг да не беше ти сърцето,
пламъчето в очите ти - да не гаси!
Реалността обаче е друга...
обичта ти - разменна монета.
Любов - това за теб е само жаргон.
Искрен си само в лъжите -
великодушно сваляш звезди...
а после казваш само - "Пардон!"
Мигове стихнали вече няма -
мой ред е да кажа - "Пардон!!!"
(а)

27.08.2008 г.
гр. Варна

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мара Савова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...