4 сент. 2008 г., 07:24

Пардон

940 0 1
Стаила дъх във мрака -
ъгълът тайнствен ще ли ме призове.
Любовни копнежи,
звездни надежди,
искрени чувства -
някой ще ли ми ги даде?
Единствено зная -
сънят дълго не трая,
пак си се някъде спотаил.
Изплаках вече сълзите...
Разумът - така бе решил.
А сърцето... дали пък то не греши.
Хиляди пъти се молех -
да разбереш, колко надежда таих.
Айсберг да не беше ти сърцето,
пламъчето в очите ти - да не гаси!
Реалността обаче е друга...
обичта ти - разменна монета.
Любов - това за теб е само жаргон.
Искрен си само в лъжите -
великодушно сваляш звезди...
а после казваш само - "Пардон!"
Мигове стихнали вече няма -
мой ред е да кажа - "Пардон!!!"
(а)

27.08.2008 г.
гр. Варна

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мара Савова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...