4.09.2008 г., 7:24

Пардон

938 0 1
Стаила дъх във мрака -
ъгълът тайнствен ще ли ме призове.
Любовни копнежи,
звездни надежди,
искрени чувства -
някой ще ли ми ги даде?
Единствено зная -
сънят дълго не трая,
пак си се някъде спотаил.
Изплаках вече сълзите...
Разумът - така бе решил.
А сърцето... дали пък то не греши.
Хиляди пъти се молех -
да разбереш, колко надежда таих.
Айсберг да не беше ти сърцето,
пламъчето в очите ти - да не гаси!
Реалността обаче е друга...
обичта ти - разменна монета.
Любов - това за теб е само жаргон.
Искрен си само в лъжите -
великодушно сваляш звезди...
а после казваш само - "Пардон!"
Мигове стихнали вече няма -
мой ред е да кажа - "Пардон!!!"
(а)

27.08.2008 г.
гр. Варна

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мара Савова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...