Парфюм и чесън
540
0
1
Каква воня ме абстрахира,
чак хълца вече моят ум.
В метрото - в бъчва съм от бира,
вони на чесън и парфюм.
Защо ли имам сетивата?
Не виждам никой да е зле.
Не чувства никой аромата,
а даже котка ще умре.
Започвам като пес да душа,
от кой се стели тази смрад?
Обекта искам да проуча
в мечтан, капиталистичен свят.
Но всеки сякаш е зомбиран
и всеки в телефона рови.
Вони, а никой не разбира,
такава смрад ще ни отрови.
Не беше отговорът лесен,
но го открих съвсем случайно.
Вонята на парфюм и чесън,
на запад си е обичайна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
