21.11.2017 г., 22:01

Парфюм и чесън

545 0 1

Каква воня ме абстрахира,
чак хълца вече моят ум.
В метрото - в бъчва съм от бира,
вони на чесън и парфюм.

 

Защо ли имам сетивата?
Не виждам никой да е зле.
Не чувства никой аромата,
а даже котка ще умре.

 

Започвам като пес да душа,
от кой се стели тази смрад?
Обекта искам да проуча
в мечтан, капиталистичен свят.

 

Но всеки сякаш е зомбиран
и всеки в телефона рови.
Вони, а никой не разбира,
такава смрад ще ни отрови.

 

Не беше отговорът лесен,
но го открих съвсем случайно.
Вонята на парфюм и чесън,
на запад си е обичайна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...