Nov 21, 2017, 10:01 PM

Парфюм и чесън

  Poetry
542 0 1

Каква воня ме абстрахира,
чак хълца вече моят ум.
В метрото - в бъчва съм от бира,
вони на чесън и парфюм.

 

Защо ли имам сетивата?
Не виждам никой да е зле.
Не чувства никой аромата,
а даже котка ще умре.

 

Започвам като пес да душа,
от кой се стели тази смрад?
Обекта искам да проуча
в мечтан, капиталистичен свят.

 

Но всеки сякаш е зомбиран
и всеки в телефона рови.
Вони, а никой не разбира,
такава смрад ще ни отрови.

 

Не беше отговорът лесен,
но го открих съвсем случайно.
Вонята на парфюм и чесън,
на запад си е обичайна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...