Изнемогваха прогнилите дъски

от топуркането на джуджетата.

Още миг-подът щеше да рухне.

Малките човечета хвърляха мълнии-

очите им святкаха гневно-

в хаос от юмруци и коси.

Един играеше на сляпа баба,

друг подлагаше му крак,

трети крещеше кой колко изял,

после приплакваше, че иска баница.

В суматохата един нещастник падна-

и обели носа си.

Още миг-подът щеше да рухне.

Караха се. Никой не разбра

най-важното.

Една болнава, тромава жена

ги гледаше и тихо страдаше.

Една добра, една обичаща жена

плачеше забравена-

съвсем съвсем сама.