"Парламент"
Изнемогваха прогнилите дъски
от топуркането на джуджетата.
Още миг-подът щеше да рухне.
Малките човечета хвърляха мълнии-
очите им святкаха гневно-
в хаос от юмруци и коси.
Един играеше на сляпа баба,
друг подлагаше му крак,
трети крещеше кой колко изял,
после приплакваше, че иска баница.
В суматохата един нещастник падна-
и обели носа си.
Още миг-подът щеше да рухне.
Караха се. Никой не разбра
най-важното.
Една болнава, тромава жена
ги гледаше и тихо страдаше.
Една добра, една обичаща жена
плачеше забравена-
съвсем съвсем сама.
© Веси Филипова All rights reserved.
