13 may 2011, 21:40

*** part 2

788 0 1

Когато гласа ти чух за първи път,

ти плени моя слух.

Без твоя глас тъжна бях

и ден и нощ ревах.

 

Рева, рева, текила пия,

да скрия мойта физиономия унила.

Когато аз те видях,

смаяна от тебе бях.

Пред мене бобър седеше,

със заешки уши от другите се отличаваше.

 

Ти си бобър уникален

с твоя образ скандален.

За тебе всяка жена умира

и пред бобърската ти хралупа се паркира.

Ден и нощ тебе чака,

но ти си взе кака да те отрака.

Курви за теб са всички жени,

щом нещо по-добро от теб се появи.

 

Сенки две, това сме ний -

аз и ти.

Аз те обичам и в теб се вричам,

а ти безпощадно от мен се отказа

и сърцето ми смаза.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дорина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...