Когато гласа ти чух за първи път,

ти плени моя слух.

Без твоя глас тъжна бях

и ден и нощ ревах.

Рева, рева, текила пия,

да скрия мойта физиономия унила.

Когато аз те видях,

смаяна от тебе бях.

Пред мене бобър седеше,

със заешки уши от другите се отличаваше.

Ти си бобър уникален

с твоя образ скандален.

За тебе всяка жена умира

и пред бобърската ти хралупа се паркира.

Ден и нощ тебе чака,

но ти си взе кака да те отрака.

Курви за теб са всички жени,

щом нещо по-добро от теб се появи.

Сенки две, това сме ний -

аз и ти.

Аз те обичам и в теб се вричам,

а ти безпощадно от мен се отказа

и сърцето ми смаза.