Пастелно

23 jul 2017, 19:36

Poesía

237 0 2

По ръба на дневните ракурси
се усмихва зелена светлина,
дава път на рисувани с пастел посоки,
водещи в незнайна ширина.

Скачащ детски смях люлее се във люлка,
зарежда лазура с ведрина,
по паралела и меридиана, блаженството
в работен цикъл се простря.

Пръски водни слънцето огрява,
шарено ги майстори в дъга,
лъчите светят в греещи очички
огледало на всемирна добрина.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

MisteriaVechna (Misteria Vechna)

2017-07-24T07:43:33+03:00

Всъщност, децата не са просто утеха, Гавраил. Те са изворът на смисъл и причина за всички правилни решения
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2017-07-24T07:09:11+03:00

Когато много съгрешим винаги в детската невинност търсим утеха.