Jul 23, 2017, 7:36 PM

Пастелно 

  Poetry
240 0 2

По ръба на дневните ракурси
се усмихва зелена светлина,
дава път на рисувани с пастел посоки,
водещи в незнайна ширина.

 

Скачащ детски смях люлее се във люлка,
зарежда лазура с ведрина,
по паралела и меридиана, блаженството
в работен цикъл се простря.

 

Пръски водни слънцето огрява,
шарено ги майстори в дъга,
лъчите светят в греещи очички
огледало на всемирна добрина.

© Misteria Vechna All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Всъщност, децата не са просто утеха, Гавраил. Те са изворът на смисъл и причина за всички правилни решения
  • Когато много съгрешим винаги в детската невинност търсим утеха.
Random works
: ??:??