По ръба на дневните ракурси
се усмихва зелена светлина,
дава път на рисувани с пастел посоки,
водещи в незнайна ширина.
Скачащ детски смях люлее се във люлка,
зарежда лазура с ведрина,
по паралела и меридиана, блаженството
в работен цикъл се простря.
Пръски водни слънцето огрява,
шарено ги майстори в дъга,
лъчите светят в греещи очички
огледало на всемирна добрина.
© Misteria Vechna All rights reserved.