20 may 2008, 6:31

Пастирът...

956 0 13

*          *          *


Любовта пастир е на душата,

тя води я из тучните ливади,

руното посипва и със злато,

а сетне кара я да страда...

Любовта - пастирът на душата,

тръпне тя под лудата му свирка,

следва я - превива колената,

тръгнала веднъж, тя няма спирка...

В ръцете и перо и... гега,

с които гали я, а после я налага,

прави тъй, че да трепери в... жегата,

а в студовете да гори на прага й...

Любовта пастир е на душата,

НЕ добър, а лют и непреклонен,

наказва грешките и с самотата,

а някога пък знак преломен е...

А душата в транс танцува,

под волята на властния пастир,

не се замисля - не умува,

превръща се и в бунт, и в мир...

Властен е пастирът на душата,

попадне ли във стадото му тя,

вече предрешена е съдбата й,

ще бъде роза... или трън сред пустота...

Отгдето минал е пастирът

засял е розови градини,

но... много са - търкалят се - не спират...

и тръните сред пустош и... руини...


 
*         *          *

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "вече предрешена е съдбата й,

    ще бъде роза... или трън сред пустота."

    Абсолютно!!!!
  • Да...Любовта е всичко!...И пастир, и овца, и роза, и трън...но без нея едва ли би имало живот. Поздравления, Вальо!
  • "ще бъде роза... или трън сред пустота..." Поздравления!!!

  • Пастирът не е чак толкова лош, колкото го описваш... просто сме безсилни пред нея.
  • Много сполучлива метафора! Хареса ми.
    Поздрави!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...