Пастирът...
* * *
Любовта пастир е на душата,
тя води я из тучните ливади,
руното посипва и със злато,
а сетне кара я да страда...
Любовта - пастирът на душата,
тръпне тя под лудата му свирка,
следва я - превива колената,
тръгнала веднъж, тя няма спирка...
В ръцете и перо и... гега,
с които гали я, а после я налага,
прави тъй, че да трепери в... жегата,
а в студовете да гори на прага й...
Любовта пастир е на душата,
НЕ добър, а лют и непреклонен,
наказва грешките и с самотата,
а някога пък знак преломен е...
А душата в транс танцува,
под волята на властния пастир,
не се замисля - не умува,
превръща се и в бунт, и в мир...
Властен е пастирът на душата,
попадне ли във стадото му тя,
вече предрешена е съдбата й,
ще бъде роза... или трън сред пустота...
Отгдето минал е пастирът
засял е розови градини,
но... много са - търкалят се - не спират...
и тръните сред пустош и... руини...
* * *
© Валентин Желязков All rights reserved.
