21 ago 2017, 15:33

Патология

551 0 1

И си блъскам главата

в стени неизмазани,
как допуснах 
да ми прелееш венозно
от твоята лудост!?
И се въртя 
с изтървани балони,
изпускащи въздух.
Пощръкляла от
груби нежности,
изплющяли се,
както найлон с вода
върху мозайка...
И се вплитам 
в бодливите тръни
на ръцете ти галещи,
и се впивам между 
зъбите отхапващи
ненаситно плътта ми...
И как съм основна причина
за безизходна патология,
овъртяна в режещи конци
на смъртоносна ревност!?
И къде съм, когато ме няма?
Няма ли ме,
или съм вездесъщ похитител?
Пълководец на орди 
от чувства, водещи
метежни вътрешни войни,
завземам твоите фронтове,
възприела тактическите ти
подходи за свои
основни стратегии!


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...