21 ago 2017, 15:33

Патология

544 0 1

И си блъскам главата

в стени неизмазани,
как допуснах 
да ми прелееш венозно
от твоята лудост!?
И се въртя 
с изтървани балони,
изпускащи въздух.
Пощръкляла от
груби нежности,
изплющяли се,
както найлон с вода
върху мозайка...
И се вплитам 
в бодливите тръни
на ръцете ти галещи,
и се впивам между 
зъбите отхапващи
ненаситно плътта ми...
И как съм основна причина
за безизходна патология,
овъртяна в режещи конци
на смъртоносна ревност!?
И къде съм, когато ме няма?
Няма ли ме,
или съм вездесъщ похитител?
Пълководец на орди 
от чувства, водещи
метежни вътрешни войни,
завземам твоите фронтове,
възприела тактическите ти
подходи за свои
основни стратегии!


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...