Патология
И си блъскам главата
в стени неизмазани,
как допуснах
да ми прелееш венозно
от твоята лудост!?
И се въртя
с изтървани балони,
изпускащи въздух.
Пощръкляла от
груби нежности,
изплющяли се,
както найлон с вода
върху мозайка...
И се вплитам
в бодливите тръни
на ръцете ти галещи,
и се впивам между
зъбите отхапващи
ненаситно плътта ми...
И как съм основна причина
за безизходна патология,
овъртяна в режещи конци
на смъртоносна ревност!?
И къде съм, когато ме няма?
Няма ли ме,
или съм вездесъщ похитител?
Пълководец на орди
от чувства, водещи
метежни вътрешни войни,
завземам твоите фронтове,
възприела тактическите ти
подходи за свои
основни стратегии!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Misteria Vechna Всички права запазени
