27 may 2021, 10:33

Патрициански вариации

  Poesía » Otra
574 1 8

И пее песента –

на седем преки

е детството…

Щастлива певица!

Поисква,

отива,

цъфти…

А моето детство

е в мен…

Постоянно…

С хората –

живи или не дотам…

Които понякога

срещам и днес –

сенки в реалността,

бледи образи

в счупеното огледало

на детството…

Обратен път

няма…

хххх

Приложна математика –

нула

на степен

каквато щеш…

Все нула.

А сама да подскочи

на степен

себе си,

нула…

В нищото дупка…

Не от мен –

доказан житейски закон…

 

 

 

 

П.П. Ако някой знае как - да ги свърже с истинските стихове на Патриция.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Коновски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Пепи, Румяна, Лина, Лиа!
  • Старши, за четящите с ум и душа, редовете и между редовете е ясно и без да се свързват буквално двете творби. За другите, които прочитат детство и решават,че се говори за бебешки период с растеж на зъбки...все за лигави неща си мислят и заприличва на вадене на прашинката от окото на другите, бе първо да извадят клечката от своите. Перефразирам. Навлизам в "кризата на тригодишните", та не съм сигурна на коя страна ще се олея...
    А мъдростта и при теб и при Надето е в големи количества.
  • Поздравления, за мъдростта...
  • Има, има, Руми! За мъжете. Те са два пъти в живота си момчета: когато са малки момчета и когато остаряват - втори път!
  • Пепи, мъдрост, мъдрост, препъваш се от глупост!
    Коновски, поздравления! Детството - обратен път няма!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...