27.05.2021 г., 10:33

Патрициански вариации

571 1 8

И пее песента –

на седем преки

е детството…

Щастлива певица!

Поисква,

отива,

цъфти…

А моето детство

е в мен…

Постоянно…

С хората –

живи или не дотам…

Които понякога

срещам и днес –

сенки в реалността,

бледи образи

в счупеното огледало

на детството…

Обратен път

няма…

хххх

Приложна математика –

нула

на степен

каквато щеш…

Все нула.

А сама да подскочи

на степен

себе си,

нула…

В нищото дупка…

Не от мен –

доказан житейски закон…

 

 

 

 

П.П. Ако някой знае как - да ги свърже с истинските стихове на Патриция.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Пепи, Румяна, Лина, Лиа!
  • Старши, за четящите с ум и душа, редовете и между редовете е ясно и без да се свързват буквално двете творби. За другите, които прочитат детство и решават,че се говори за бебешки период с растеж на зъбки...все за лигави неща си мислят и заприличва на вадене на прашинката от окото на другите, бе първо да извадят клечката от своите. Перефразирам. Навлизам в "кризата на тригодишните", та не съм сигурна на коя страна ще се олея...
    А мъдростта и при теб и при Надето е в големи количества.
  • Поздравления, за мъдростта...
  • Има, има, Руми! За мъжете. Те са два пъти в живота си момчета: когато са малки момчета и когато остаряват - втори път!
  • Пепи, мъдрост, мъдрост, препъваш се от глупост!
    Коновски, поздравления! Детството - обратен път няма!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...