27 jun 2021, 19:45  

Pавни 

  Poesía » Filosófica, Civil
430 2 6

От войни, от алчност и разрухи,
този свят съвсем се  вкамени.
И вдовишките очи са сухи,
сто сираци – хиляди вини.

И дали, и Бог сега се дразни,
или обвинява се, самин,
че пожертва някога напразно,
за греха едничкия си син?

Ех, очи човешки, ненаситни,
слепи сте за болка и печал,
с кървави криле, но пак ще литне,
над Земята ангел снежнобял.

Няма да прощава, или съди –
Бог ще въздаде, за "милостта".
Тъй било е и така ще бъде –
равни ще сме всички, под пръстта...

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Киев сегодня больше булгаковский,
В лицах свет от волнения,
Движется брат на брата и...
Будет сопротивление…
Семихолмовая пядь земли ...
  4062  15 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??