Pавни
От войни, от алчност и разрухи,
този свят съвсем се вкамени.
И вдовишките очи са сухи,
сто сираци – хиляди вини.
И дали, и Бог сега се дразни,
или обвинява се, самин,
че пожертва някога напразно,
за греха едничкия си син?
Ех, очи човешки, ненаситни,
слепи сте за болка и печал,
с кървави криле, но пак ще литне,
над Земята ангел снежнобял.
Няма да прощава, или съди –
Бог ще въздаде, за "милостта".
Тъй било е и така ще бъде –
равни ще сме всички, под пръстта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
