krchernev (Красимир Чернев)
188 3100
7 ago 2013, 22:59

Пазете съня на таралежите 

  Poesía » Filosófica
1056 0 13

Каквото до днес премислихме - нека бъде забравено!

Не сме философи - на кръст да разпънем всеизвестни лъжи...

Гръб да обърнем на всичко,

                            което прибързано казахме,

а таралежите на душите ни - нека свият своите грешни бодли!

 

Като разлепени афиши - нека тръгнем нанякъде,

наметнати с мъгливите шалове на мировата си скръб!

И когато в калта на светите спомени

                            задъхан запрати ни вятърът -

да видим, че старата кукла на детството

                            трие сълзи и плаче за сън...

 

Но стига с това самолюбие, сгрято от въглен на прежни овации!

Топлината на огън - запален от стари вестници -

                           не създава траен уют...

От години хвърляме котви. Губим ги и най-после разбрахме,

че зад доверчивия образ на душевния Янус -

                           се крие и друг...

 

Нека сега залъжем с мълчание на духа си оскъдния пламък!

Да починат за ден философите в нас

                           и засрамени - нека сведат глави.

Разсъмва се...

Скрили нежни тела зад гърбовете на сърдечните камъни,

острят бодли таралежови недоверчивите ни души...

 

 

 

 

© Красимир Чернев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Разсъмва се ..., метафорично, разбира се!
  • !!!
    Нека...
  • Уникална метафора,мъдрост,дълбочина!
    Прекрасно послание!
    Аплодисменти!!!
  • Всяка ваша дума е чест за мене,Ели,Викторе,
    Доче/прекрасна реплика!/,Монголецо,Анна,Бехрин,Дани,
    Рада/много си мила!/,Силвия!
  • Поздравления!
  • Благодаря,че ни допущаш в твоя населен с таралежи,раковини и морета свят!Чудесен е!
  • "Да бъде забравено"- едва ли. Де да можеше!
    Аплодисменти!!!
  • Да... нека бъда забравено!

    Харесах!
  • Това е един невероятно хубав текст. Благодаря за удоволствието!
  • Хареса ми! Поздрав, Краси!
  • Какво ли през годините човешко ни остана?
    Изгубихме пъртините,посоките и пламъка...
    Изгубихме си думите най-точните и правилни,
    разбъркахме си ценностите, разпънахме си нравите.
    Останаха бодлите ни - последната човещина
    да бдят над беззащитната ни вяра с недоверие...

    Очарована съм за пореден път!
  • "Разсъмва се..."
    хубаво!
  • Над това има много да мисля.
    Метафорично и дълбоко... С подходящ за съдържанието разгърнат стих.
    Поздрави!
Propuestas
: ??:??