Пазете съня на таралежите
Каквото до днес премислихме - нека бъде забравено!
Не сме философи - на кръст да разпънем всеизвестни лъжи...
Гръб да обърнем на всичко,
което прибързано казахме,
а таралежите на душите ни - нека свият своите грешни бодли!
Като разлепени афиши - нека тръгнем нанякъде,
наметнати с мъгливите шалове на мировата си скръб!
И когато в калта на светите спомени
задъхан запрати ни вятърът -
да видим, че старата кукла на детството
трие сълзи и плаче за сън...
Но стига с това самолюбие, сгрято от въглен на прежни овации!
Топлината на огън - запален от стари вестници -
не създава траен уют...
От години хвърляме котви. Губим ги и най-после разбрахме,
че зад доверчивия образ на душевния Янус -
се крие и друг...
Нека сега залъжем с мълчание на духа си оскъдния пламък!
Да починат за ден философите в нас
и засрамени - нека сведат глави.
Разсъмва се...
Скрили нежни тела зад гърбовете на сърдечните камъни,
острят бодли таралежови недоверчивите ни души...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
