Пазете съня на таралежите
Каквото до днес премислихме - нека бъде забравено!
Не сме философи - на кръст да разпънем всеизвестни лъжи...
Гръб да обърнем на всичко,
което прибързано казахме,
а таралежите на душите ни - нека свият своите грешни бодли!
Като разлепени афиши - нека тръгнем нанякъде,
наметнати с мъгливите шалове на мировата си скръб!
И когато в калта на светите спомени
задъхан запрати ни вятърът -
да видим, че старата кукла на детството
трие сълзи и плаче за сън...
Но стига с това самолюбие, сгрято от въглен на прежни овации!
Топлината на огън - запален от стари вестници -
не създава траен уют...
От години хвърляме котви. Губим ги и най-после разбрахме,
че зад доверчивия образ на душевния Янус -
се крие и друг...
Нека сега залъжем с мълчание на духа си оскъдния пламък!
Да починат за ден философите в нас
и засрамени - нека сведат глави.
Разсъмва се...
Скрили нежни тела зад гърбовете на сърдечните камъни,
острят бодли таралежови недоверчивите ни души...
© Красимир Чернев All rights reserved.
