Листопад (Листопад)
13 23
4 may 2007, 13:25

Пази сърцето си... 

  Poesía
1379 0 6
“Пази сърцето си от лунните лъчи” –
лалето каза ми и чашката затвори.
“Спусни към полунощ във къщи всички щори” –
извика облакът – ала защо – мълчи.

Аз щях да ги послушам. Щях, ала, уви! –
дойде Борей и с моя облак заговори;
отнесе го. Зад него в нощните простори
изгря с коси от лед луната и зави

със колесницата и спря пред моя взор.
Щом взе сърцето ми, направи три фенера –
над нощите пътуваше със тях до вчера,
но рече да ги хвърли в стария ми двор.

Тъй щеше тя да счупи моето сърце,
ала Зефир довея облачето отлетяло –
то хвана го и пак танцува в мойто тяло.
Ей, чуйте! – бягайте в среднощни часове

щом по небето бялата луна снове.

© Листопад Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това е поезия.
    Забравил
  • Поздравления за оригиналния стих!
  • Много е хубаво!
    Браво!
  • Много интересен замисъл и стих, харесва ми!
  • Извънредно интересно стихотворение. Знаеш ли, и аз напоследък писах разни стихове за луната, но твоето е много по-оригинално.(чак се чудя да ги публикувам ли след твойто, защото ще бледнеят на неговия фон Иначе, по въпроса за луната, аз обичам да я гледам също, но когато има пълнолуние обикновено страдам от безсъние(както много други хора). Освен това съм чувала, че взирането в луната води до депресия. Така,че наистина човек не трябва да се вманиачава в това занимание.

    Иначе стихът ти е прекрасен!
  • Луната има сила,както Слънцето и ти си успяла да я претвориш в стихове.Тази сила в древността е почитана и е имало храмове в нейна чест.Това е силата на жената,не се плаши от нея ,а се гордей,че я притежаваш.Поздрави за прекрасните стихове
Propuestas
: ??:??